улици.

Ръцете ни
шосета,
магистрали,
завързани
на възел
от движение,
с пресечена,
изтрита
маркировка,
пренебрегвана
от скорост
и безумие.
ръцете ни
като лицата
грапави
като паваж,
като асфалт,
преминат
със висока
скорост,
която трие
всички знаци
(а може и сами
да си ги трием)
и с лудост,
дето няма
да я стигнем.
пресичаме се,
стигаме до ъгъла
и чакаме.
и после само
сблъсъци
и наранени
крайници.

из

вода от дима
се разтича из мене
и броди по сухи места,
и прави така, че хартията
(вместо тебе)
да прилича на други неща.
да прилича на
морско пристанище,
да прилича на
суха трева,
да прилича на всички
пожарища,
след които остава
мъгла.
и аз, вместо теб,
вместо думите,
приличам на тази трева,
и с водата от мен
след пожарите
само си търся
къде
да се спра.