Хора и дъжд. От едната страна - студени капки, от другата - студени сърца. Помежду им - реки, морета и океани. Хората са сами, защото не обичат дъжда и не обичат другите хора. Мислех си, че се мръщят на дъжда, защото им пречи да виждат, но може би просто всички сме направени от кал и се размекваме. Размиваме се в дъжда, страх ни е да не се разтворим в локвите ...
Но нали знаете ... никой вече не се дави във вода.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
и в автобуса до София се мръщиха, че вали.. аз пък се усмихвах и си мислех, че докато вали всичко все някак ще бъде наред.
давим се в себе си.
Публикуване на коментар