After

 Липсата на болка не е щастие. Тя е липса на смисъл, липса на стимул, липса на преградата, която искаш да прескочиш, за да стигнеш до другия. Или до мястото, където него го няма.
 Липсата на болка е липса на думи. Липса на нуждата да изравяш от себе си думите, които те отравят. Липса на проста отрова.
 Илюзия е, че това е целта ни. Илюзия е, че преодолеем ли този или това, всичко ще бъде наред. Защото няма нищо редно в "наред".
 Започнеш ли да пишеш без да изтриваш думите, значи трябва да се научиш да пишеш отново. За това как се живее, когато мечтите ти започнат да се сбъдват ..

White Winter Hymnal

Навън е зима – приказното време,

навън в булка се превръща есента,

небето нейде се разпада да приеме

изтощената, разкаляна земя.

Наплитат облаците новата си прежда,

изпращат пелената на снега,

същински принцове със новите одежди

са старите комини без гнезда.

И покривите правят се на кули,

и стъклата се преструват на платна,

кристалите валят и в две недели

обръща се на приказка света.

И улици, и стълбове, дървета,

боклука се затрива под снега,

но зимата не знае, че най-вече

във хората натрупва се калта. 

g [old] en

  Скоро ще си тръгна от тук със старите обувки, старата шапка и старите спомени. Отивам там, където още нищо не е остаряло и затова още нищо няма смисъл. Новите години не означават ново начало. Обичам старите неща. Обичам миналогодишната любов, приятелите ми от юни, книгите на рафта, оръфаният дневник ... Обичам да се връщам и всичко да е познато, и всичко да е мое. Обичам миналите разговори, защото те крепят настоящето. Нищо не идва тогава, когато се нуждаеш от него. И човек трябва да умее да пази.
 2013 не е нова, тя е същото това време, когато ще се опитвам да си върна думите и да спечеля хората, същото това непрекъснато търсене на красота, на смисъл, на вдъхновения. И е същата обич, старата вяра, калена в битки, прашните откровения в безсънните нощи и античната лудост на другите хора.
 Няма нищо ново, но какво от това?
 Старостта поне носи сигурност .. за оставане.