the screams all sound the same

 Защо часовниците отмерват еднакви часове, когато за всеки времето тече различно?

others

 Рядко изписвам себе си. Рядко с думите, от които се нуждае животът ми, рядко с думите, които биха ме обяснили на света, на човечеството и хората. Рядко, защото липсват не само слушатели, ужасно много (ми) липсват читатели. И защото човек се научава да влага себе си в нещата, на които хората отдават значение. Затова съм разпръсната в цветове, жестове, изражения, затова не оставям случайности, затова си търся възможно най-много убежища, та някой ден, може би, някой от преминаващите да усети присъствието ми и да ме вземе. Защото не съм голяма, една ръка стига да ми протегнат и аз отивам където кажат, вървя с тях по тесните пътища и се опитвам да ги направя смислени.
 Опити. Да спася другите от самите тях. Всеки се нуждае от спасяване. Понякога.
 Аз? Аз се нуждая от това някъде да събера цялата себе си. Макар че не знам дали има толкова големи сърца ...

Of Minutes and Man

Безразборно отстъпват секундите
пред всеобщия похот на времето,
което отнема от себе си
всички молитви и храмове,
и така по неволя разголено,
то стои и рушат се основите
на това горчиво човечество,
където времето всъщност са хората.

Безсветлинно

Блясък на звезди и пеперуди,
размахали във тъмното крила,
безсветлинни изумруди,
скрити в прашните стъкла
на една любов по старите балади,
разлети в сънна тишина,
на една любов из глухите площади,
родена от безкрайната тъма
в думите и дланите на тази,
която само в любовта
намери лек за всички рани,
оставени от безразличната земя.