Петолиния рисувам по живота ти
без знаци за начало и финал,
рисувам и преливам от мечтите си,
за малко сякаш въздухът е спрял ...
И после само ноти под ръцете ти
излизат сякаш в карнавал,
а ти вървиш по петолинията
художникът им в мене си познал.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар