nothing's real

 Безсъние, безвремие, безсмислие ... без. 

акордьори

Петолиния рисувам по живота ти
без знаци за начало и финал,
рисувам и преливам от мечтите си,
за малко сякаш въздухът е спрял ...


И после само ноти под ръцете ти
излизат сякаш в карнавал,
а ти вървиш по петолинията
художникът им в мене си познал.

една минута си ти ..

За да ме хванеш, когато летя надолу, трябва вече да си паднал.