silhouette

мисля си
за миналото
на леглото ми,
за произхода на
пощенските картички,
за ръцете,
които са докосвали
това, което
ми принадлежи.

толкова не зная,
че всичко трябва
да живея
наобратно.

***

излизаме на срещи
по петнайсет минути,
което са точно
три цигари и две
прегръдки.
по-дълго не мога
да се преструвам
на непознат.

*разстрел*

червеите
на Вапцаров
закъсняват

*ъгъл*

самите ние

с лъчи

вместо ръце

и с връх

към сърцето

стълба

нощем, докато спи,

пръстите й потрепват

по онези клавиши,

от които денем

само бърше прахта.

*чужд*

причината
да счупя
човека
в огледалото

***
Още няколко на:
http://www.litclub.bg/library/nbpr/aa/poetry2015.html

свободата

между терасите
на сградите
въже
за простор