the day always lasts too long


Не искам да спирам, не мога да тръгна,
не мога на гръб да те нося, боли,
и не мога от никъде цвят да откъсна,
листата постилат земята, нали?
 *   *   *
Не искам да спирам – така го живея,
така мимоходом преглъщам деня,
не искам да спирам, но мога да пея
и вървешком да преписвам света.

Не мога да тръгна – остават очите,
остават и смисъл, и думи зад мен,
не мога да тръгна, защото един е
и повече няма да имаме ден ..

И как да те нося – не стигат ръцете,
малко събирам аз в себе си цвят,
а на тебе ти трябват и други планети,
за песен, за пролет, за някакъв свят ..

И няма цветя по дърветата вече,
няма какво да ти дам за финал,
откомври шуми и мирише на есен,
а вятърът сякаш въобще не е спрял ..

2012 is november's night

 Градът свети, а над него вали. Облаците разказват своята история на войни и пътувания, от които светът се разтърсва и всичко се пропива с капки неразбирателство, шум и тревога. И  когато спре да вали, животът се събужда сив и кален, с намръщено все още небе и хиляди локви умора. С лъчите на слънцето денят тръгва отново. Изглежда красив, изглежда различен, изглежда преобразен и прероден от светлината. Защото тя е, която му е нужна, за да се върти и да привлича обич ..
  Ноември е. Нe мога да светя.

sono gia solo

Mood: "it falls apart from the very start. it falls apart"

Song: You+Me - Capsized

Book: "Как е" - Самюъл Бекет

Followers

Counting ..