безсъници.

Сетивата ми режат до корен
будни илюзии, празни дела,
всичко, с което бях вързана
и почти претърпявах деня.

Като упойка по моите вени
сънят ми се бори с кръвта,
плъзва спокойствие, временно,
притъпило света ми едва.

После .. внезапно събуждане,
сякаш ток е пронизал съня,
след това живота е истина,
за която упойката няма вина.

don't rain on my parade

пет дни
не спря
да вали.
на шестия
в съня си
хвана
ръката ми.
после
беше
излишно
да ги броя,
щом
и насън
помниш,
че ме е
страх
от водата.