На зазоряване – безпътни сънища,
безсилие на прага на деня,
в началото започваме от кръгове,
привършваме на крачка от ръба.
Разнищват ни химерни хоризонти,
заклещени в капана на нощта,
не тръгваме преди да сме видели
финалите на всички божества.
Пробуждането ражда изнемоги –
бележи
преживени начала,
остриетата прерязват хода ни
и след настъпване на сутринта.
