Да седнеш на площада и да преброиш гълъбите, които се приближават до теб. Да стоиш на покрива и да си спомниш колко незначителни са всички пъти, когато си гледала надолу и си виждала само обувките си. Да се разхождаш докато вали и да отдаваш значение само на капките, които се разбиват в теб, защото знаеш, че ако имаше някой до теб той щеше да те накара да се скриете някъде. Да се въртиш на някоя въртележка само защото си забравила какво означава да чувстваш нещо живо в себе си. Да прегърнеш непознат на улицата и да не се чувстваш глупаво, че той те е отблъснал не съвсем мило. Да направиш някого щастлив, когато ти самата имаш нужда да бъдеш спасена просто за да не забравиш, че усмивки могат да се подаряват, дори и да не ги притежаваш.
Или да пишеш всички тези неща и да ги триеш отново, да продължаваш да се питаш откъде дойдоха и за кого са предназначени, да се усмихваш само на глупавия екран, защото човека от среща не подозира колко добре те е накарал да се почувстваш и да изливаш чувствата си в измисления дневник, вместо в нечии очи. Да обичаш с цялото си същество и да не знаеш чия си.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Няма коментари:
Публикуване на коментар