Светът имаше нужда от Здрач. Голяма част от хората, аз в това число, отправиха куп критики към тази повърхностна, леко лигава история, която въпреки това обаче стоя ( а може би продължава и да стои, не знам ) на първо място в повечето световни класации. Счупи няколко рекорда, вманиачи половината тийнейждърки, спечели си няколко награди, продаде не-знам-си-колко хиляди екземпляра ... нищо необичайно. Случвало се е и преди.
И като всеки нашумял роман си имаше хора, които не го харесват. Нормално.
Само че всички тези хора са прави. Прави, защото Здрач НЕ е някакъв шедьовър. Героите не търпят развитие, историята е плоска и лесно предвидима, освен това е написан почти изцяло в розовата гама и дори битките са недоизпипани.
Но!
Но Здрач говори за истинска любов. За любов в най-простата и чиста форма. Ние наричаме романтичните сцени лигави, но за милиони наши връстници именно това е представата за любов. Всички ние сме минали през този период, когато не искаш да видиш лошата страна на света. А пък, често да си кажем, светът се нагледа на катастрофи. При нас колкото по-тъжна е музиката, колкото по-сложна е любовта, колкото по-дълбоки са чувствата, които виждаме на екрана или в книгите, толкова по-добри са самите те. Но не е така.
Уважавам Стефани, защото в свят изпълнен с проблеми, тя създаде една толкова наивна и чиста книга. За това, че успя да възпроизведе представата на хиляди тийнейджъри за любовта такава, каквато би трябвало да бъде - красива. Светът имаше нужда да види нещо толкова просто, защото при нас нещата само се усложняват.
Любовта на Едуард и Бела е невъзможна в наши дни. Прекалено хубава е, за да е истина. Сигурно и за това имаше толкова критики към тази история. Хората не искат да четат за невъзможни неща, които биха искали да им се случат.
Поредицата Здрач показа на връстниците ми това, което искаха да видят - една наивна история за безусловната любов. Замисляли ли сте се колко трудно е да съхраниш такава представа в себе си?