Жарава

Ти беше мечтата в съня ми,

във най-невинния трепет,

ти беше вътре в сърцето,

беше, и там ще останеш.

Знаех какъв си,

защото и аз станах такава,

и с маската, която обичаш,

превърнах страстта си в жарава.

А жаравата дълго ще тлее,

готова при лекия вятър

моята маска да скрие

и да прекъсне идеалния театър.

Продължи сякаш безкрайна играта,

ти свикна след теб аз да тичам,

и аз свикнах, преди да призная,

че маските не могат да обичат.