... is not enough

 Мога да ти дам реки от думи, ако това ще те накара да спреш. Мога да изпиша всичко, макар нищичко да не разбирам от любов и да не знам защо продължаваш. Мога да бъда срещу теб, можем заедно да не спим всичките януарски нощи и да дълбаем върху старите думи, мога да съм ти опора или проклятие, мога ... само кажи какво.
 И няма да те питам защо се връщаш, въпреки че след нас ще остане тишината с хилядите изречени "моля те". Но и тя е временна, ти не си създадена за това ... И няма да спирам, нищо няма да спре, защото утре е просто следващата дата, но е още един шанс да бъдеш неуловимо прекрасна и луда, толкова истинска, колкото си докато плачеш.
 Кръг, казваш, е да преследваш невъзможното и да го губиш получавайки го, да го носиш в себе си и да се бориш да не излезе и накрая то винаги да бъде победител. Казваш, че началото и краят съвпадат, че човек се върти по собствената си ос и че това са коловози ...
 Но ще излезем. Ще спрем света, ако трябва. Ще поръчваме, докато този свят не се обърне наопаки, а даже и след това. Ще го нарисуваме наново - гумичките са за това, ще го оцветим и той пак ще си бъде наш. Защото е възможно. Да започнеш отначало. Ще го направим ... ако ми позволиш.

~ на П., която знае защо