Имам нужда от бездействие. От едноминутен свят, в който да имам право да съм никоя. Почивка от повтарящи се глаголи и недовършени изречения. Бих се изгубила в такава мъгла. Но тя би ме събудила, защото искам да спра. Без последствия.
Ужасно е да си ненужен и да живееш в свят, който иска от теб само действие. Много неща имат значение. Съвсем не искам да спре да изгрява слънцето и телефонът ми да забрави да звъни, защото това би означавало, че разкривеният ми почерк с моето съществуване нямат никакъв смисъл.
Но се уморявам от толкова необходимости. Някак без тях би боляло ужасно, нали?
Времето няма да спре да се променя. Само една минута мълчание.
И после ще мога да преглъщам още.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар