people hurt the people.

Странно е без какви неща може да живее човек. Странно ли казах?
Имах предвид страшно.

embroider.

не пиша.
да пишеш значи
да шиеш.
всеки хирург ще ви каже,
че има стени и съдове,
които не могат
да бъдат
зашити.

Only happy when it rains

 Хора и дъжд. От едната страна - студени капки, от другата - студени сърца. Помежду им - реки, морета и океани. Хората са сами, защото не обичат дъжда и не обичат другите хора. Мислех си, че се мръщят на дъжда, защото им пречи да виждат, но може би просто всички сме направени от кал и се размекваме. Размиваме се в дъжда, страх ни е да не се разтворим в локвите ...
 Но нали знаете ... никой вече не се дави във вода.

На зазоряване

На зазоряване – безпътни сънища,

безсилие на прага на деня,

в началото започваме от кръгове,

привършваме на крачка от ръба.

Разнищват ни химерни хоризонти,

заклещени в капана на нощта,

не тръгваме преди да сме видели

финалите на всички божества.

Пробуждането ражда изнемоги –

бележи преживени начала,

остриетата прерязват хода ни

и след настъпване на сутринта.

Whatever

Един ден отчаянието
ще ме събори.

Грапавата проза

 Аз и моето писане не сме както трябва. Опасявам се, че съм прехвърлила върху него всичкото безразличие, което получавам от хората. Сега и то е самотно, и на него му се мълчи. Затова непубликуваната част от блога ми става все повече. Щеше ми се да има начин и аз да не се реализирам в действителност, защото е nonsense да общуваш насила, да ставаш насила от леглото, насила да пътуваш, да се смееш и да присъстваш някъде.
 Но след известно време хората просто те правят такъв.
 Аз и моето писане не вървим заедно, но това е може би просто защото не се намира кой да чете. Не знам хората кое повече не разбират - мен или това, което създавам. Непукизмът е грозен, но егоистичното съществуване още повече. Дори хора като мен се отблъскват вече от това непрекъснато "аз"-говорене и всички теории няма да могат да ме оборят.
 Човек може и да се разкрива чрез разговор, но в монолозите има само един събеседник.
 То затова и има толкова много писатели ..

Без мен пристигна пролетта ..

Родена съм на края на земята
и времето дошло е да ме вземе,
и зимата е тръшнала вратата,
готова да се върне някога за мене ..

Родена съм със обич на финала
и дърпала съм я, за да остане,
тогава още, а е твърде рано,
съм се заела с тази надпревара.

Родила съм се, може би защото,
на светът му е потрябвала арена,
място да минават през което
имат право всичките сирени.

Родила съм се, а било е зима,
и малко обич е съдържала земята,
въздъхнала е, за да ме поеме
и аз сега изплащам чудесата.

19.02.2013