безсъници.

Сетивата ми режат до корен
будни илюзии, празни дела,
всичко, с което бях вързана
и почти претърпявах деня.

Като упойка по моите вени
сънят ми се бори с кръвта,
плъзва спокойствие, временно,
притъпило света ми едва.

После .. внезапно събуждане,
сякаш ток е пронизал съня,
след това живота е истина,
за която упойката няма вина.