Роди се стих от краха на мечтите,
изгря, превърна се в катранен дим,
дето извираше направо от сърцето
вместо сълзи, на болката комин.
Подобно пушеци в глухите простори,
оставиха света непоправим,
веднъж минала, след себе си мечтата
посипва с прах поникналия сън.
Роди се стих от гласовете на тъгата,
последен дъх на моя небосклон,
последна песен - нашата позната.
Подписвам се. Поклон.
~ 14.VIII.`11
Няма коментари:
Публикуване на коментар