Smack that

 Хората скачат с бънджи. И се бият. Хората карат бързо, повишават тон, чупят чинии и си правят пиърсинг. Някои се татуират. Други плачат. Моята сляпа ярост ... нея как да я изкарам? Аз мълча. Е, понякога. От време на време си мисля, че думите променят нещо и че като споделя ще ми олекне. Но не. Няма нито читатели, нито слушатели, нито каквито и да било човешки същества, които да ги интересувам.
 Знаете ли какво означава да го каже човек като мен?
 Та аз ги обичам. Глупавите празни души, които не могат да затворят очи за себе си.
 Егоистично е да го поискам. И ми е добре, когато всеки гледа собствените си интереси и се връща при мен, за да ми сподели колко е шибан света. Естествено ... стоя си там, на средата между цялото заливащо ме безразличие и тоталната обсебеност и ги слушам. И рядко съм искала някаква връзка или нещо, което аз да черпя от хората, защото те обикновено не искат нищо да дават. Дори мълчание. Те са прекалено важни, прекалено нещастни и прекалено отчаяни, за да преглътнат терзанията си и да се заинтересуват от някого.
 Знаете ли ... светът отдавна се върти в кръг. Никого не обвинявам за положението си. В крайна сметка не знам кой кого е спасявал. Но не трябва така. Не трябва да няма значение дали се усмихваш наистина или е просто поредната маска ...
 А аз съм си истинска.
 И ще си включа телефона все пак.
 Защото мога да го преглътна ... без вас.

3 коментара:

ji75ks каза...

Истината, истинското ... имат значение .
Пази ги. Без маски. Това е красота .
^^

Acapella каза...

а когато остане само тя?

ji75ks каза...

Зависи какво имаш предвид, истината или маската ?
Макар и да предполагам.

sono gia solo

Mood: "it falls apart from the very start. it falls apart"

Song: You+Me - Capsized

Book: "Как е" - Самюъл Бекет

Followers

Counting ..