Върнах се. И е слънчев априлски следобед, и по изключение съм себе си в кожата, която беше надраскана от хората, които преминаха и ме взеха минавайки. Върнах се, а това дори не е началната точка, и все пак е толкова хубаво ... Въздухът някак достига до мен цялата и ми мирише на сигурност, на преживяност, но и на още живот и незатворени страници. Хиляди пъти, когато стоях в дупката, съм се опитвала да припозная мрачното момиче в леката й усмивка и само наплъстените спомени ме пробождаха със своята истина. А сега думите се изливат изпод ръката ми и се научих, че това не се спира, не изчезва, не се пречупва и не умира, също както няма да избледнея и аз с времето, макар хиляди пъти да съм изсъхвала. Зная, че съм си същата ... това са моите обичани звукове, поизтъркани вече, но все пак моите, които остават след всеки април и всеки ноември.
Прегърнала съм спокойствието и повече няма да изброявам. Слънцето от сутринта наднича в прозорците, а следващите признания, които дойдат написани, начертани или изказани, ще се удавят в океана на щастието. Върнах се. Ще ви преразкажа за моето минало.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар