Толкова "любов".

 Тези неща ми крадат думите. Аз съм толкова лека, а всъщност преливам. Би трябвало да мога да изпиша страници, но не днес. Светлинките още горят в очите ми, неотпитото вино не ми горчи както никога и виждам смисъл в текстовете на толкова често въртяните песни. Истинско е до последното сърчице и капката, която сякаш никога няма да пресъхне в очите ми, има друг смисъл. Не се плаче само от болка.
 Цяла съм. Не принадлежа на предишния свят. Дължа на тази действителност целите дни с нощите, в които нямам време да спя от желания, и всичките мигове, в които съм била частица за някого, а съм отричала собственото си съществуване. Пропиляла съм в търсене всичко намерено и пак бих го направила, защото е прекрасно да се събудиш обичан.
 Същото момиче съм и прегръдките ми са същите, но щастието си дължа на другите. Независимо дали са щастливи, независимо дали се намират на два или двеста километра от мен, независимо дали са ме гледали мълчаливо или са ме държали за ръка, когато исках да бъда сама.

 Обичам ви. Не защото е Свети Валентин. Вие сте моят прекрасен свят.

 И, моля ви, не забравяйте, че аз съм част от вашия.