"Крилата са, за да летиш!"

the  Пие ми се много и на екс, макар че не пия, но защо не? И ми се скача от мостове и по батути, както когато бях на десет и ми купуваха балони, за да съм щастлива. И ми се рисува с пръсти по стените, и ми се ще веднъж да се сбия с възглавници наистина, и искам да се въртя в кръг и да пея с цяло гърло, просто защото никога не съм го правила и ми се струва скучно и безполезно да седя на глупавия стол и да драскам само думи. Лети ми се и сън не ми е нужен, искам да съм по-бърза от времето и по-жива от водата, искам невъзможното, това, което е на една ръка разстояние.
 Искам за ден да бъда лудата, пък каквото ще да става после, защото никой не ми е казвал колко е прекрасно да не чувстваш границите на ежедневието или на всичко друго, което те задържа. Искам да съм всичко, и без това съм всякаква, искам да прекалявам и да вярвам, че имам девет живота, но и един ми стига, за да забравя ограниченията на този свят. Искам да живея, макар че и утре сигурно ще мога, но не ми се чака повече, тесни са ми стаите и леглата, и са познати до болка, която ми омръзна да понасям.
  Дори не мога да го напиша като хората, но това няма значение, и да не се науча никога пак не би имало, защото мен ме тласка огънят на движението, а той се запомня и без да бъде прочетен, понеже ме кара да искам предизвикателства и победи, пали ме за вдъхновения, големи глътки въздух и безкрайни полети, и ме кара да вярвам, че е възможно да бъдеш истински в свят, който умира в съня си. По дяволите всичките закони, защо пък не?!