Precious

 Животът ми е целият театър. Със сцените, с ролите, с режисьора ако щете, с грешките в сценария и с добрите и лошите герои ... Животът ми не спираше дъха в залата, нито очите върху рекламите, за да ги пълни с възхищение. Завесата падаше в тишина и в тишина се покланяха хилядите статисти в постановката, която оставяше следи от разочарование и горчеше в гърлата на безмълвните зрители.
 Историята изглеждаше нарочно написана с грешките. Декорите бяха издраскани от неумелите детски ръце и не приличаха на сцената от другите филми. Тя крещеше със своята непохватност, защото всички съдби са такива и започват от нищото.
 Една героиня - едно минало аз - беше обърнала гръб на публиката и трескаво препрочиташе репликите, несигурна до последно къде беше грешката. Онази грешка, която толкова безсърдечно й беше отнела топлината на всеобщото одобрение. Заради някаква точка историята й трябваше да е от онези, които се преглъщат трудно и се преживяват до края. И тя я живееше. На части. И свикваше с антрактите, сякаш те не бяха живот.
 Беше отворена сцена. А да протегнеш ръка струваше колкото всичките думи ...