Сякаш времето просто минава, а аз на талази бягам от мъката, че зная толкова много, та в мен надеждата няма къде да си построи убежище.
____________________ "не забравяй какво не си казахме" _______________
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар