Минута мълчание

 Понякога не ми се говори. Нямам нужда от книги. Искам да затворя телефона, да изключа компютъра и да се заровя във възглавници, защото шумът и неговата липса ме влудяват, макар толкова често да не ги забелязвам.
 И да, понякога хората са виновни. Понякога се чувствам толкова мъничка, безсилна и необичаща, че единственото ми спасение е заключването зад десет врати. Понякога ме боли заради чуждите думи. Понякога се стоварват върху ми и аз се превъръщам в бодливо мълчание и ги съзерцавам невиждащо. Понякога нямам сили за отговор. Понякога имам твърде много. От себе си и не мога да събирам и другиго в сърцето си. И все пак го правя въпреки всичкото, дето напира да се пръсне отвътре, защото мълчанието на другия тежи в пъти повече.
 Но понякога съм само със себе си. Понякога тишината ми крещи, че се превръщам в чудовище, което не обича желанията. Понякога ме наказва, защото тежа повече. Заради думите, оставете другото. За мен целият свят е изписан. Само че понякога имам усещането, че не е предназначен за очите ми ...

2 коментара:

* The heart's whisper.... * каза...

Само понякога ли...? Или напоследък е постоянно...

Acapella каза...

колко си права ...

sono gia solo

Mood: "it falls apart from the very start. it falls apart"

Song: You+Me - Capsized

Book: "Как е" - Самюъл Бекет

Followers

Counting ..